Добре дошли на страницата на Международно дружество Волфганг Борхерт / Internationale Wolfgang-Borchert-Gesellschaft

Волфганг Борхерт (1921-1947 г.) e известен преди всичко като основател на течението в немската литература, наречено Trümmerliteratur – „литература на развалините”, следвоенна литература, описваща реалистично физическото и духовно състояние на Германия, непосредствено след Втората световна война, както и това от предвоенните години. Най-голяма известност му носи драмата Draußen vor der Tür („Вън пред вратата”), в която Бекман, войник, току-що завърнал се от Русия в разрушена Германия, безуспешно се опитва да се интегрира отново в обществото, да приеме и да бъде приет от околните. Той остава аутсайдер, неспособен да се приспособи към ценностната система на другите, както и да живее спрямо своята собствена, задавайки накрая  лишения от отговор въпрос „Никой, никой ли няма да ми отговори?”.

„Вън пред вратата” излиза първоначално като радиопиеса през февруари 1947 година, а през ноември същата година бива поставена на сцена, един ден след смъртта на Борхерт. Написана в духа на времето си, пиесата разглежда темата за войната, за отговорността на отделния индивид и тази на обществото, за  устояването на моралните и етични ценности, теми, актуални до днес. В световен мащаб „Вън пред вратата” се превръща в най-често поставяната немскоезична пиеса.

Борхерт също така е автор на стихове, кратки разкази и есета. Вдъхновен от американските писатели на кратки разкази Ърнест Хемингуей и Томас Уолф, той полага основите на този жанр в немската следвоенна литература, оказвайки влияние върху автори като Хайнрих Бьол и Зигфрид Ленц. Темите в разказите си Борхерт черпи както от собствения си опит, така и от опита на околните, като диапазонът им се свежда до: разкази за живота в затвора, разкази за преживяванията на войници по време на война, като някои от тях се отнасят конкретно за периода на Втората световна война, разкази, чието действие се развива сред следвоенните развалини, разкази за детството. Сред творчеството на Борхерт откриваме и манифести с реторична, но не и наративна структура. Общото за всички творби е присъщата им драматичност – получил актьорско образование, до края на живота си Борхерт се счита на първо място актьор и едва на второ писател.
 
След като напуска училище, без да положи зрелостни изпити, Борхерт взима уроци по актьорско майсторство и получава диплома през март 1941 година. През периода април – юни 1941 година той е част от трупата на пътуващ театър в Северна Германия, но през юни 1941 година е мобилизиран и изпратен на Източния фронт, включен в хитлерската „операция Барбароса”, целяща нападение на Съветския Съюз. Между 1941 и 1944 година три пъти е изправян пред военен съд по обвинение в оскърбление на нацистката държава, но въпреки обвинителите, пледиращи за смъртна присъда, Борхерт е признат за невинен или получава относително лека присъда. След войната той продължава да работи върху актьорската си кариера, но поради влошеното му здравословно състояние в следствие от суровите условия, на които бива изложен по време на студените руски зими и в германския затвор, той се оказва прикован за леглото от ноември 1945 година до смъртта му две години по-късно. През тези две години  написва „Вън пред вратата” и около петдесет кратки разказа, донесли му слава. През септември 1947 година Борхерт е преместен в Швейцария с надеждата за подобряване на здравословното му състояние, което се оказва невъзможно в следвоенна Германия, но умира на 20 ноември същата година в Базел. Един от последните му и често цитирани текстове, написан непосредствено преди смъртта му, озаглавен Das ist unser Manifest („Това е нашият манифест”), е пламенен антивоенен призив, възприет от пацифисти по целия свят.

Отделни сборници с кратките разкази на Борхерт и „Вън пред вратата” са събрани в сборника Gesamtwerk („Събрани съчинения”), издаден за първи път през 1949 година и преиздаван до 2008 година, когато се появява ново издание, включващо разкази и текстове, непознати до тогава. Избрани писма, стихове и други текстове са публикувани през 1996 год., последвани една година по-късно от скромно издание, включващо писма от престоя на автора в Швейцария.

През 1988 година група писатели, актьори, приятели на Борхерт и любители на творчеството му основават Internationale Wolfgang-Borchert-Gesellschaft e.V. (IWBG / „Международно дружество Волфганг Борхерт”), чиято цел е популяризиране на творчеството на Борхерт и поддържане на изследванията на международно ниво в тясно сътрудничество с Ахива Волфганг Борхерт (Wolfgang Borchert Archive) към Хамбургската национална и университетска библиотека (State and University Library of Hamburg). Понастоящем дружеството наброява 250 члена от цял свят, организира международни конференции, литературни четения и представяния на творчеството на Борхерт в сътрудничество с актьори, театри и артисти, както и подвижна изложба. Също така, дружеството издава „Ежегодник” (Jahresheft), получаван безплатно от всеки негов член. През 2007 година, дружеството издава три непубликувани до тогава драми (Jugenddramen), които Борхерт написва като юноша (една от тях в съавторство) през периода 1938-40 г.

Член на дружеството може да стане всеки, интересуващ се от живота и творчеството на Борхерт и желаещ да подкрепи целите на Дружеството. Годишният членски внос е на стойност 25 евро (за студенти и социално слаби лица – 10 евро). Желаещите да се присъединят към дружеството е необходимо да попълнят съответния формуляр на »Mitgliedschaft«. За общи въпроси  и допълнителна информация, моля използвайте страницата »Kontakt«.